Пещери

Пещерите в България

В България до сега са намерени около 5500 пещери. За много от тях има уникални легенди. Почти всички са изследвани и отворени за туристи - имащи познания в областта на спелеологията. Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата “Карстови форми в Западна Стара Планина”, написана от географа Жеко Радев. 7 години по-късно в България се започват системните биоспелеологични проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.

На 18 Март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото Българско Пещерно Дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9.09.1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското Пещерно Дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския Университет.

След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за Пещерен Туризъм към него и на следващата година той се учредява. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска Федерация по Спелеология. В момента в БФСп членуват над 30 клуба.

От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:

• приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;
• подготовка на инструкторски кадри;
• подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато се създава Аварийно-спасителния отряд към Федерацията);
• проучване на българските пещери (през 1972 се създава Главната картотека на българските пещери);
• развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г.)
• опазване на пещерите;
• международна дейност (български спелеолози са прониквали в Снежна, Полша, - 640 м, Гуфр Берже, Франция, -1122 м, Сплуга де ла Прета, Италия, -878 м, Пиер сен Мартен, Франция, -1332 м, Жан Бернар, Франция -1358 м, Бу-56, Испания -1408 м, ЕГМА, Турция -1429 м, Крубер-Вороня, Абхазия -2190 м, Сарма, Абхазия -1549;

В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки. В тях са установени около 700 вида бъзгръбначни животни. Едни от най-разпространените пещерни животни са троглобионтите. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида като всички са защитени от Закона за защита на природата.